Какво е всъщност истинската фотография?

Можем ли да я хванем,да я видим и да я усетим в цялата И красота И същност без да се водим за скъпо платени професионалисти?

Каква е тайната за начина,по които да хванем снопче светлина И да го превърнем в спираща духа ни картина?

Има ли значение от какъв пол си,каква възраст си И на кой край на земята си за това колко добре познаваш,разбираш  или правиш фотография?

Какво е фотографията в днешно време И каква е била преди десет години?това са въпроси,за които едно е сигурно-не съм аз човека,които знае отговорите им.

Преди десет години съм била едва на 9 И мога да си призная,че фотографията е била последното нещо което ме е вълнувало.

Лично аз смятам,че цветната фотография е изместила черно-бялата като новост,но мисля,че това е много за кратко.истински въздействащото фото произведение е в черно-бели цветове.

За документални,снимки за спомен И дори художествени произведения цветната фотография е нещо прекрасно.особено от както е на влезнала компютърната обработка  вместо ръчния ретуш,се получават съвършени образи.с дигиталните апарати с автоматична настройка снимането става лесно И резултатите са отлични,но всичко това е з любители.

Истинската фотография въздейства с умелата игра на фотографа със светлината И сенките.умението да документираш дадено събитие,да запечаташ усмивка е нещо много специално.добрите фотографи са успявали И с черно-бели И с цветни ленти.

Това,което изключително ми направи впечатление И не крия,че ме дразни е фактът,че днес навсякъде има хора които заради дипломата си от интензивният едноседмичен курс за фотографи имаят смелостта И наглостта да наричат себе си професионалисти.преди десет години може И да не е имало дигитални апарати,техника на такова високо ниво или 1милиард цветове в снимките,но И тогава И днес сред цялата тълпа от така наречените “професионални” фотографи могат да се извадят личности,чийто снимки,било то рекламни или други,са просто невъобразимо добри.днес рекламната фотография се е развила на такова високо ниво,че няма равна И мога да кажа само , че се възхищавам на хората,които я правят такава.

Фотографията не е само красиво младо момиче или раззеленили се храсти.а сега най-често виждаме снимки,които са само игра на цветове без определени ,реални форми.много е красиво ,но определено е далеч от истински стойностната художествена снимка.може би за това си мисля,че фотографите преди десет години са се сблъсквали с много повече предизвикателства И трудности.С малко техника да постигнеш силно въздействие върху зрителя И да му предадеш своите мисли и чувства посредством една снимка,за мен лично е голямо майсторство.